24 юни - голяма дата за Ердоган, съдбовна за Турция!

Последният ход на турският президент Реджеп Тайип Ердоган може да промени съдбата на Турция за десетилетия напред. В сряда 64-годишният лидер на Турция изненада опозицията и света, като обяви предсрочни избори след само 2 месеца. Обратното броене започна от 66!

Припомняме, че 24rodopi.com прогнозира след срещата на върха във Варна, че Ердоган ще направи бърз анализ и ако наистина е доволен от разговорите с лидерите на Европейския съюз, с посредничеството на Бойко Борисов, ще насрочи предсрочни избори в следващите месеци.

„По волята на народа на 24 юни Турция ще премине към нова форма на управление, тогава започва нов период в историята на страната”, заяви вицепремиерът и говорител на кабинета в Анкара Бекир Боздаг.

„Шах и мат” е многозначителното заглавие на челната страница на проправителствения вестник „Йени Шафак”.

Това става на фона на продължаващото извънредно положение в страната. Следващите редовни избори в Турция трябваше да се проведат на 3 ноември 2019 г.

Как една българска снимка превърна Ердоган в Скоростен изборджия и какво ще се промени в Турция след 24 юни – четете по-късно само в 24rodopi.com

Защо Ердоган реши да бърза? Целта е тотална победа на извънредните президентски и парламентарни избори. С нея Ердоган и водената от него Партия на справедливостта и развитието ще си гарантират пълна свобода на законодателна инициатива и вероятно оставане във властта за още дълго време, отбелязва Вести бг.

Ето защо настоящият президент на Турция трябваше да подбере точния момент за провеждане на избори, когато настроенията спрямо него сред населението са максимално положителни.

Причините за бързането са както икономически, така и политически. През миналата година турската икономика постигна впечатляващ растеж от 7,4%, изпреварвайки по този показател даже Китай. За сравнение ръстът на брутния вътрешен продукт на Турция през 2016 г. е 3,2%.

Рязкото ускоряване се дължи до голяма степен на мерки, взети от властта, като разнообразни финансови стимули за производството и потреблението. Този впечатляващ икономически растеж обаче има цена.

Вече 12 поредни месеца инфлацията в Турция е над 10%. Увеличеното потребление, доведе до повишаване на задлъжнялостта на населението и фирмите към банките и до ръст на вноса.

Общата стойност на отпуснатите потребителските кредити достигна рекордните 506 милиарда лири. Много компании взеха значителни кредити за бъдещи проекти. Дупката в платежния баланс на страната пък надхвърля 50 млрд. долара, към февруари тази година.

Това доведе до рязко поевтиняване на турската лира, която през април удари рекордни дъна от 4,1934 USD/TRY срещу долара и 5,1940 EUR/USD срещу еврото.

В тази ситуация управляващите в Турция не могат да продължават още дълго политиката на стимули. В противен случай Ердоган рискува срив на стойността на лирата, скок на инфлацията и вълна от лоши кредити към банките. Ноември 2019 г. е твърде дълъг срок, за да се поддържат сегашните обороти на турската икономика.

„Няма съмнение, че решението е взето в голяма степен заради икономическия натиск и свързаните с това опасения, че популярността на Партията на справедливостта и развитието и Ердоган ще започне да се намалява през 2018 и 2019 г.,” коментира пред AFP Антъни Скинър, директор в консултантската компания „Verisk Maplecroft”.

Не по-малко важни са и политически причини. Ердоган хвана опозицията неподготвена с изненадващия си ход. А освен това в момента народното одобрение към неговата външна политика е на върха на вълната след победите на турската армия в Сирия.

„Ефектът от изненадата е част от неговата тактика да контролира опозицията, както отвътре, така и отвън, като по този начин възстановява равновесието на властта в негова полза”, смята Дороти Шмид, ръководител на турската програма във Френския институт за международни отношения.

През следващите два месеца, разделената от различни противоречия опозиция, едва ли ще може да предприеме общи действия в предизборната надпревара в Турция.

„Ердоган вероятно е искал да отиде на избори, преди опозиционните партии да могат да сключат сделка за изборна коалиция”, посочва Берк Есен, асистент в катедра „Международни отношения” в университета „Билкент” в Анкара.

На пръв поглед целта на Ердоган за пълна победа изглежда няма как да не се осъществи.

Референдумът от април 2017 г. за конституционни промени обаче показа, че Турция е разделена. Той беше спечелен от управляващите с минимална преднина и резултат от 51,4% от гласовете, въпреки непропорционално благоприятно медийно отразяване и силната агитационна кампания.

Това, че гласът на опозиционните сили в Турция не се чува, не значи че такива няма, и Ердоган очевидно е решил да действа в момент, когато обстоятелствата за максимално благоприятни за него.

24rodopi.com